... тъй както тръгва есента...
Косата ми разроши, тъй както най-мразя,
дрехите ми съблечи, така както най не ми харесва,
разпръсни всичките ми вещи по пода и целувай цялото ми тяло,
хапи там, където най-боли...
Блъсни ме към стената и косата ми дръпни,
влез в мен като огнен Луцифер и ме подиви,
гърба дери, нека да кърви,
запали цигара, пуши и ме люби...
Хвърляй страст из цялата стая, нека да искри,
убий срама във мене, застреляй всяка невинна сълза,
превърни ме в блудница - харесва ми така,
вдъхнови ме да не спя, да те искам пак и пак...
Инжектирай ми бензин, скоростта до край увеличи,
не е нужно да говорим, хубаво е да сме само аз и ти,
гледай ме в очите, те не просят и не лъжат, там може би си само ти,
за утре не мисли, рано ще си тръгна с първата зора...
Когато се събудиш ще видиш само косъм от моята коса,
а калъфката на мене ще ухае, достатъчно е това,
ще си тръгна, тъй както съм дошла,
без вопъл, без стон, без нито една следа...
Нищо няма да взема със себе си и нищо няма да оставя,
просто ще си тръгна, тъй както тръгва есента...
19.05.2013 г.
(На Д.)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Генешка Все права защищены
