... тъй както тръгва есента...
Косата ми разроши, тъй както най-мразя,
дрехите ми съблечи, така както най не ми харесва,
разпръсни всичките ми вещи по пода и целувай цялото ми тяло,
хапи там, където най-боли...
Блъсни ме към стената и косата ми дръпни,
влез в мен като огнен Луцифер и ме подиви,
гърба дери, нека да кърви,
запали цигара, пуши и ме люби...
Хвърляй страст из цялата стая, нека да искри,
убий срама във мене, застреляй всяка невинна сълза,
превърни ме в блудница - харесва ми така,
вдъхнови ме да не спя, да те искам пак и пак...
Инжектирай ми бензин, скоростта до край увеличи,
не е нужно да говорим, хубаво е да сме само аз и ти,
гледай ме в очите, те не просят и не лъжат, там може би си само ти,
за утре не мисли, рано ще си тръгна с първата зора...
Когато се събудиш ще видиш само косъм от моята коса,
а калъфката на мене ще ухае, достатъчно е това,
ще си тръгна, тъй както съм дошла,
без вопъл, без стон, без нито една следа...
Нищо няма да взема със себе си и нищо няма да оставя,
просто ще си тръгна, тъй както тръгва есента...
19.05.2013 г.
(На Д.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Генешка Всички права запазени
