3 нояб. 2015 г., 22:37

Тъжен ноември 

  Поэзия » Другая
456 0 0

Ноември е и лятото е спомен,

узряха дните и в душата натежа,

дочу се вик от самота отронен,

тъгата като вино отлежа.


Минутите текат безлични,

едва изгрява слънцето за мен,

а в нощите ми тягостно епични

се връщаш в спомен уловен.


Все още чакам времето-лечител

да излекува празната душа,

ти беше моят мъж,баща,учител

и как сега без теб да продължа?!

© Доника Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??