Тъжен ноември

Ноември е и лятото е спомен,

узряха дните и в душата натежа,

дочу се вик от самота отронен,

тъгата като вино отлежа.

Минутите текат безлични,

едва изгрява слънцето за мен,

а в нощите ми тягостно епични

се връщаш в спомен уловен.

Все още чакам времето-лечител

да излекува празната душа,

ти беше моят мъж,баща,учител

и как сега без теб да продължа?!