Nov 3, 2015, 10:37 PM

Тъжен ноември 

  Poetry » Other
454 0 0

Ноември е и лятото е спомен,

узряха дните и в душата натежа,

дочу се вик от самота отронен,

тъгата като вино отлежа.


Минутите текат безлични,

едва изгрява слънцето за мен,

а в нощите ми тягостно епични

се връщаш в спомен уловен.


Все още чакам времето-лечител

да излекува празната душа,

ти беше моят мъж,баща,учител

и как сега без теб да продължа?!

© Доника Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??