4 янв. 2007 г., 21:57

Тъжен спомен

788 0 1
Тъжно гледах днес навън
и спомних си за твоите милувки.
Всичко беше като сън!
Сън ли бяха твоите целувки?

Бяхме толкова щастливи,
бяхме като две деца,
но думите ти са били лъживи
и сега отново съм сама.

Нарани ме тъй жестоко
като каза, че не искаш да си с мен.
Аз обичах те дълбоко,
но във мен нахлува мрак студен!

Не мога още да забравя
хубавите дни със теб,
не мога спомените да удавя
и чувствата да се превърнат в лед!

Как да те забравя ми кажи,
страшно много те обичам,
но щом така сърцето ти реши -
върви си! Аз на мъка се обричам!

Все пак радвам се, че те познавам,
че си ме целувал страстно ти.
Но мъчно ми е че без теб оставам
безкрайно много ме боли!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...