Тъжно гледах днес навън
и спомних си за твоите милувки.
Всичко беше като сън!
Сън ли бяха твоите целувки?

Бяхме толкова щастливи,
бяхме като две деца,
но думите ти са били лъживи
и сега отново съм сама.

Нарани ме тъй жестоко
като каза, че не искаш да си с мен.
Аз обичах те дълбоко,
но във мен нахлува мрак студен!

Не мога още да забравя
хубавите дни със теб,
не мога спомените да удавя
и чувствата да се превърнат в лед!

Как да те забравя ми кажи,
страшно много те обичам,
но щом така сърцето ти реши -
върви си! Аз на мъка се обричам!

Все пак радвам се, че те познавам,
че си ме целувал страстно ти.
Но мъчно ми е че без теб оставам
безкрайно много ме боли!