Сега си есен, а после – лято.
И топъл полъх в зимен ден...
Не зная вече къде избяга.
Какво остана в теб и мен?
Обичам вечер да лягам тихо,
до теб отново да стоя.
Сега върви си!
Не мога вече...
за теб не искам да тъжа!
© Деница Все права защищены