Тъжен вятър
Видях бездомник гълъби да храни –
трохички от ръцете му кълвяха.
Душата ми отрони капка радост –
в човека и в Доброто пак повярва.
Видях момченце прашка да зарежда –
запрати камък, птичка нарани.
Душата ми, изгубила надежда,
във всички истини се усъмни.
Светът е шарен. Лошо и Добро
вървят като близнаци по земята
и винаги намират своя брод...
А мене ме люлее тъжен вятър.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Ангелова Все права защищены
