14 сент. 2019 г., 15:53

Тъжен вятър вее в мен

890 5 18

Тъжен вятър вее в мен

 

Пада бавно късен зрак...

В дланите ти бездиханна

с кожа бяла и уханна

искам да осъмна пак...

 

Тъжен вятър вее в мен...

Стъпвам с глъхнеща надежда,

нямам мисли и одежда...

Чер е всеки идващ ден...

 

Бе ли с мен или не бе

/стича се сълза гореща,

помня с нежност тази среща/

питам тъмното небе...

 

Всеки усет гасне в мен,

мисли тайно пак ме мамят...

Нимфите ли само знаят

искам ли го този плен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Асенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Невъзможност 🇧🇬

Пълзят къдриците на тъмнина,
по почерк зимнобял.
Мастилото тежи върху везна,
дъх в трепет залюлял.
По кожата от восъчно масло, ...
817 5 9

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...