14.09.2019 г., 15:53 ч.
Тъжен вятър вее в мен
Тъжен вятър вее в мен
Пада бавно късен зрак...
В дланите ти бездиханна
с кожа бяла и уханна
искам да осъмна пак...
Тъжен вятър вее в мен...
Стъпвам с глъхнеща надежда,
нямам мисли и одежда...
Чер е всеки идващ ден...
Бе ли с мен или не бе
/стича се сълза гореща,
помня с нежност тази среща/
питам тъмното небе...
Всеки усет гасне в мен,
мисли тайно пак ме мамят...
Нимфите ли само знаят
искам ли го този плен...
© Светла Асенова Всички права запазени
Свързани произведения
Пълзят къдриците на тъмнина,
по почерк зимнобял.
Мастилото тежи върху везна,
дъх в трепет залюлял.
По кожата от восъчно масло, ...
по почерк зимнобял.
Мастилото тежи върху везна,
дъх в трепет залюлял.
По кожата от восъчно масло, ...
495
5
10
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Нежен лиричен стих! Споделени съкровени чувства. Поздравления!
-
Наденце... ❤
Трогателна е въздишката ти заради моя стих... -
Ех, Нежност моя!
-
Благодаря ти, Мариела!
Приятно ми е, че добави стиха ми в "Любими"... -
Никога не се знае, какво ще довее вятъра... 😜
-
Благодаря ти, лекокрила!
Разпилявам се цялата заради вас... -
...
-
Независимо от всичко, ако го искаш вземи го, поздравления!
-
Благодаря ти, Краси!
Толкова си мила... -
"...Тъжен вятър вее в мен...
Стъпвам с глъхнеща надежда,
нямам мисли и одежда...
Чер е всеки идващ ден..." Прекрасна поезия! Благодаря, Светле. -
Светулче...
Нали знаеш, колко ме радваш... ❤ -
Чаровница си, пленително нежна.☄
-
Благодаря ти, Марианка!
Вятъра е непредвидим, никой не знае, какво ще довее... -
Цветенце...
Благодаря ти, че добави н "Любими"...
Гавраил...
Благодаря ти, че пак си при мен...
Благодаря ти, Анастасия!
Радвам се, че се завърна...
Благодаря ти, Валентина!
Удоволствие е за мен, че си прочела стиха ми... -
Хубаво, лирично и нежно
-
Хареса ми!
-
Не питай тъмното небе
питай влюбено сърце!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Толкова е мило, че си прочел стиха ми...