Тъжен вятър вее в мен
Тъжен вятър вее в мен
Пада бавно късен зрак...
В дланите ти бездиханна
с кожа бяла и уханна
искам да осъмна пак...
Тъжен вятър вее в мен...
Стъпвам с глъхнеща надежда,
нямам мисли и одежда...
Чер е всеки идващ ден...
Бе ли с мен или не бе
/стича се сълза гореща,
помня с нежност тази среща/
питам тъмното небе...
Всеки усет гасне в мен,
мисли тайно пак ме мамят...
Нимфите ли само знаят
искам ли го този плен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени