14.09.2019 г., 15:53

Тъжен вятър вее в мен

887 5 18

Тъжен вятър вее в мен

 

Пада бавно късен зрак...

В дланите ти бездиханна

с кожа бяла и уханна

искам да осъмна пак...

 

Тъжен вятър вее в мен...

Стъпвам с глъхнеща надежда,

нямам мисли и одежда...

Чер е всеки идващ ден...

 

Бе ли с мен или не бе

/стича се сълза гореща,

помня с нежност тази среща/

питам тъмното небе...

 

Всеки усет гасне в мен,

мисли тайно пак ме мамят...

Нимфите ли само знаят

искам ли го този плен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Асенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Невъзможност

Пълзят къдриците на тъмнина,
по почерк зимнобял.
Мастилото тежи върху везна,
дъх в трепет залюлял.
По кожата от восъчно масло, ...
811 5 9

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....