14 sept 2019, 15:53

Тъжен вятър вее в мен 

  Poesía » De amor
606 5 18

Тъжен вятър вее в мен

 

Пада бавно късен зрак...

В дланите ти бездиханна

с кожа бяла и уханна

искам да осъмна пак...

 

Тъжен вятър вее в мен...

Стъпвам с глъхнеща надежда,

нямам мисли и одежда...

Чер е всеки идващ ден...

 

Бе ли с мен или не бе

/стича се сълза гореща,

помня с нежност тази среща/

питам тъмното небе...

 

Всеки усет гасне в мен,

мисли тайно пак ме мамят...

Нимфите ли само знаят

искам ли го този плен...

© Светла Асенова Todos los derechos reservados

Пълзят къдриците на тъмнина,
по почерк зимнобял.
Мастилото тежи върху везна,
дъх в трепет залюлял.
По кожата от восъчно масло, ...
  581  10 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??