20 мар. 2009 г., 11:34

Тъжна

1K 0 5

Тъжна

 

Аз днес съм тъжна.
Тъжна съм като Луната -

самотен лист, откършен,
поел по пътя на мъглата.

 

Като безлюден бряг
съм тиха и смирена.
В безпътен влак
се лутам и копнея.

 

И като детски вик
аз търся нежна ласка.
Но в утрешния миг
 усмивката ще ми е маска.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Драгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ще сложа топла маска... Браво за стиха! И както вика Миро, хвърляй ги маските
  • Единственото, което те моля - не слагай маски (и това ти го казвам аз.. арлекин-а :D)
    Не се крий в себе си, Тед, повече боли! Сега ми се усмихни
  • Точно както се чувствам в момента!Поздрави
  • Търси щастието то е в теб,отключи го и го повикай в мислите си първо!Поздрави от мен!!!
  • хей, усмихни се!
    и наминавай по-често, а?

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....