20.03.2009 г., 11:34

Тъжна

1K 0 5

Тъжна

 

Аз днес съм тъжна.
Тъжна съм като Луната -

самотен лист, откършен,
поел по пътя на мъглата.

 

Като безлюден бряг
съм тиха и смирена.
В безпътен влак
се лутам и копнея.

 

И като детски вик
аз търся нежна ласка.
Но в утрешния миг
 усмивката ще ми е маска.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ще сложа топла маска... Браво за стиха! И както вика Миро, хвърляй ги маските
  • Единственото, което те моля - не слагай маски (и това ти го казвам аз.. арлекин-а :D)
    Не се крий в себе си, Тед, повече боли! Сега ми се усмихни
  • Точно както се чувствам в момента!Поздрави
  • Търси щастието то е в теб,отключи го и го повикай в мислите си първо!Поздрави от мен!!!
  • хей, усмихни се!
    и наминавай по-често, а?

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....