20 mar 2009, 11:34

Тъжна

  Poesía
1K 0 5

Тъжна

 

Аз днес съм тъжна.
Тъжна съм като Луната -

самотен лист, откършен,
поел по пътя на мъглата.

 

Като безлюден бряг
съм тиха и смирена.
В безпътен влак
се лутам и копнея.

 

И като детски вик
аз търся нежна ласка.
Но в утрешния миг
 усмивката ще ми е маска.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ще сложа топла маска... Браво за стиха! И както вика Миро, хвърляй ги маските
  • Единственото, което те моля - не слагай маски (и това ти го казвам аз.. арлекин-а :D)
    Не се крий в себе си, Тед, повече боли! Сега ми се усмихни
  • Точно както се чувствам в момента!Поздрави
  • Търси щастието то е в теб,отключи го и го повикай в мислите си първо!Поздрави от мен!!!
  • хей, усмихни се!
    и наминавай по-често, а?

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...