Аз днес съм тъжна.
Тъжна съм като Луната -
самотен лист, откършен,
поел по пътя на мъглата.
Като безлюден бряг
съм тиха и смирена.
В безпътен влак
се лутам и копнея.
И като детски вик
аз търся нежна ласка.
Но в утрешния миг
усмивката ще ми е маска.
© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados