20 mar 2009, 11:34

Тъжна

  Poesía
1K 0 5

Тъжна

 

Аз днес съм тъжна.
Тъжна съм като Луната -

самотен лист, откършен,
поел по пътя на мъглата.

 

Като безлюден бряг
съм тиха и смирена.
В безпътен влак
се лутам и копнея.

 

И като детски вик
аз търся нежна ласка.
Но в утрешния миг
 усмивката ще ми е маска.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ще сложа топла маска... Браво за стиха! И както вика Миро, хвърляй ги маските
  • Единственото, което те моля - не слагай маски (и това ти го казвам аз.. арлекин-а :D)
    Не се крий в себе си, Тед, повече боли! Сега ми се усмихни
  • Точно както се чувствам в момента!Поздрави
  • Търси щастието то е в теб,отключи го и го повикай в мислите си първо!Поздрави от мен!!!
  • хей, усмихни се!
    и наминавай по-често, а?

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...