Тъжна действителност
Зад прозорците уютни в домовете ни безразлично стоим ,
заключен с тежки катинари-здрави, се таим.
Наблюдаваме какво от вън се случва – безучастни.
Поредна катастрофа-тежка, лек грабеж, убийство зверско - това е нечовешко.
Баща насилник, психично болна майка, шофьор пиян - това е много жалко.
В нашата държава всеки ден това се случва – обществото ни изгнило е изцяло.
Ще има ли справедливост, наказания, се чудя.
Ще продължим ли да се избиваме, недоумявам.
Всяка вечер в новините слушам, как някой се е отървал от смъртта на косъм,
за жалост малко „късметлии“ подминала ги е косата страшно лоша.
Всяка нощ се молим за спасението на душата. ...