Тъжна душа
Вали!
Дъжд пороен се изсипва в душата ми...
Тъмно е!
Не виждам нищо от болката...
Студено е!
Лед сковава сърцето ми...
Тъжно е!
Много сълзи изплаках...
Жестоко е!
Такава е съдбата ми...
Мечтая за лъч надежда - деня ми да озари,
малко радост да внесе,
която ще посрещна с разтворени криле.
И после над света ще полетя.
В бяла лястовица ще се преродя.
Високо, високо във небето,
там, където спокойно ще ми е сърцето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Венета Все права защищены
