Вали!
Дъжд пороен се изсипва в душата ми...
Тъмно е!
Не виждам нищо от болката...
Студено е!
Лед сковава сърцето ми...
Тъжно е!
Много сълзи изплаках...
Жестоко е!
Такава е съдбата ми...
Мечтая за лъч надежда - деня ми да озари,
малко радост да внесе,
която ще посрещна с разтворени криле.
И после над света ще полетя.
В бяла лястовица ще се преродя.
Високо, високо във небето,
там, където спокойно ще ми е сърцето.
© Венета All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
