Вали!
Дъжд пороен се изсипва в душата ми...
Тъмно е!
Не виждам нищо от болката...
Студено е!
Лед сковава сърцето ми...
Тъжно е!
Много сълзи изплаках...
Жестоко е!
Такава е съдбата ми...
Мечтая за лъч надежда - деня ми да озари,
малко радост да внесе,
която ще посрещна с разтворени криле.
И после над света ще полетя.
В бяла лястовица ще се преродя.
Високо, високо във небето,
там, където спокойно ще ми е сърцето.
© Венета All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
