13 sept 2011, 22:42

Тъжна душа

  Poesía » Otra
1.5K 0 2

Вали!

Дъжд пороен се изсипва в душата ми...

Тъмно е!

Не виждам нищо от болката...

Студено е!

Лед сковава сърцето ми...

Тъжно е!

Много сълзи изплаках...

Жестоко е!

Такава е съдбата ми...

Мечтая за лъч надежда - деня ми да озари,

малко радост да внесе,

която ще посрещна с разтворени криле.

И после над света ще полетя.

В бяла лястовица ще се преродя.

Високо, високо във небето,

там, където спокойно ще ми е сърцето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...