17 июн. 2011 г., 19:23

Тъжна логика 

  Поэзия » Философская
960 1 14

По малко умираме със всеки рефрен.

Минорен, тъжовен се губи в тъмата.

Улична лампа пресветва мъждиво.

Какво ли е важно в живота?

Отровни са изблици вън подредили

пътека от рошави врани.

Не блъскай в сърцето,

ужасно човека -

че няма и как да отвърне.

Боли и прелива  ненавист  и  гняв.

Претупква сърцето болнаво.

Ще има ли някога повече смях

във нашето светско бунгало?

Роптая си тъй,

самотно тъжовен.

Убивам си скуката аз.

Ще хвърля   и  мрежата в синята бездна

на живота си скучен за днес.

Тъжен, самотен, унил, пренебрегнат,

човекът  у  мен  се  заражда.

Колко ли мисли съм осигурил

за разсъжденията си важни?

А слънцето грее и топли нозете ми -

улични кобри, паважни.

Картонени кули строих, но в реалния свят

мислени клади издигнах.

© Симеон Пенчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Елена!
    За отзивите и оценката!
    Приятна седмица!
  • Какво ли друго да сторим, приятелю, освен и днес да "хвърлим мрежата в синята бездна"...

    Поздрави за стиха, запомняща се емоция ми достави!
  • Кръстинче, благодаря ти за дълбокия и изчерпателен анализ на Тъжна логика.
    Материалното богатство наистина е преходно. Възпитанието е в криза. Нравствеността е девалвираща величина.
    Ако децата и внуците ни някога прочетат написаното от нас,
    сигурно ще бъдат удивени от факта, колко сме различни и в същото време - еднакви.
    Още веднъж ти благодаря за вниманието и прекрасния отзив!
    Желая ти успех и много любов!
  • Размислящ и докосващ сърцето, елегичен стих,
    сътворен много оригинално и много образно,
    съдържа искрена поетична изповед за реалните
    неща от живота и за безсилието ни да победим
    несъвършенството на човешкото обшество, в което
    е на почит само материалното, а истинските ценности
    и човешки добродетели са "демоде"...
    Поздрави и за тъжния лирически, и за зпрекрасния поет!
    БЪДИ!
  • Много ти благодаря, Дорче,
    за откровението, напътствията и усмивчицата!
    Благодаря Ви Кети, Елена, Венета, Ивче, Богдана, Таня,
    Нина и Христо за искрените отзиви и полезните съвети.
    Радвам се, че харесахте Тъжна логика! Трогнахте ме!
    Христо, ако питаш за monilia, това е една доста стара история,
    от преди по - вече от 30 години. Много е лично!
    Благодаря ти, че си усетил любовта в думичката!
    Желая на всички приятен ден и успешна седмица!
    Благодаря ти за поздравите и вниманието, Мими!

  • Два дни се връщам да го чета, търся нещо в стихотворението. И намерих като че ли за себе си. (А от къде идва псевдонимът Ви, ми е интересно?) Поздрав!
  • Май това се оказва живота! Оставя ни да строим и изграждаме, докато не осъзнаем преходността да всичко около нас...
  • Супер е!Поздрав!
  • Колко ли мисли съм осигурил

    за разсъжденията си важни?

    Браво, Мони!
  • "Претупква сърцето болнаво.
    Ще има ли някога повече смях..."
    Повече усмивки и истински смях ти желая
  • Много ми хареса!Браво!
  • Много харесах! Поздрави сърдечни, Симеон!
  • Хубав стих, много философски и отговарящ на жестоката действителност, на настроенията и даденостите около нас самите!
  • "А слънцето грее и топли нозете ми -
    улични кобри, паважни." >>>> това е финалът (за мен).
    картонените кули и логически ми се връзват с разсъжденията важни.

    ясно е, че харесах, нали?
Предложения
: ??:??