И тази нощ ще бъде като всички
други - тежка, тъмна и безкрайно дълга.
И там ще мъждука една студенина
на тъжна луна, страдаща с мен,
наблюдаваща ме всяка вечер, потънал
с мислите и болките си.
От тази студена светлина замръзва
и моята душа. От сълзите ми, стичащи
се по лицето, заплаква и небето с хиляди
звезди. Там, в моя поглед замъглен,
изплува една тъжна луна.
© Мартин Иванов Все права защищены