4.09.2007 г., 12:30

Тъжна луна

1.1K 0 2

И тази нощ ще бъде като всички

други - тежка, тъмна и безкрайно дълга.

И там ще мъждука една студенина

на тъжна луна, страдаща с мен,

наблюдаваща ме всяка вечер, потънал

с мислите и болките си.

От тази студена светлина замръзва

и моята душа. От сълзите ми, стичащи

се по лицето, заплаква и небето с хиляди

звезди. Там, в моя поглед замъглен,

изплува една тъжна луна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...