И тази нощ ще бъде като всички
други - тежка, тъмна и безкрайно дълга.
И там ще мъждука една студенина
на тъжна луна, страдаща с мен,
наблюдаваща ме всяка вечер, потънал
с мислите и болките си.
От тази студена светлина замръзва
и моята душа. От сълзите ми, стичащи
се по лицето, заплаква и небето с хиляди
звезди. Там, в моя поглед замъглен,
изплува една тъжна луна.
© Мартин Иванов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
