Мързелът и Работата били

на едни родители деца.

Те в едно корито са се мили,

но веднъж се случило това:

Трябвало водата да излеят,

да напълнят чистичка вода.

Проговорил в Мързела злодеят,

после взел си Хитрост за жена.

Работата била мълчалива,

съюзила се със Честността.

Те родили дъщеря красива.

ала с недостатък била тя.

Наследила ген, но бедна била,

дълговете били й постеля.

Всяка вечер, сълзите си крила

от проклета Божия повеля.

Мързелът добре си поживявал,

имал всичко без да заслужава.

Имането, той не оценявал,

взимал всичко дето му се дава.

Парадокс, но още е валиден,

с работа се само изгърбява.

За какво е Господ, нам обиден?

Има - който хич не заслужава.