27.09.2018 г., 19:07

Тъжна, но реална приказка

399 1 1

Мързелът и Работата били

на едни родители деца.

Те в едно корито са се мили,

но веднъж се случило това:

Трябвало водата да излеят,

да напълнят чистичка вода.

Проговорил в Мързела злодеят,

после взел си Хитрост за жена.

Работата била мълчалива,

съюзила се със Честността.

Те родили дъщеря красива.

ала с недостатък била тя.

Наследила ген, но бедна била,

дълговете били й постеля.

Всяка вечер, сълзите си крила

от проклета Божия повеля.

Мързелът добре си поживявал,

имал всичко без да заслужава.

Имането, той не оценявал,

взимал всичко дето му се дава.

Парадокс, но още е валиден,

с работа се само изгърбява.

За какво е Господ, нам обиден?

Има - който хич не заслужава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...