27 sept 2018, 19:07

Тъжна, но реална приказка

  Poesía
402 1 1

Мързелът и Работата били

на едни родители деца.

Те в едно корито са се мили,

но веднъж се случило това:

Трябвало водата да излеят,

да напълнят чистичка вода.

Проговорил в Мързела злодеят,

после взел си Хитрост за жена.

Работата била мълчалива,

съюзила се със Честността.

Те родили дъщеря красива.

ала с недостатък била тя.

Наследила ген, но бедна била,

дълговете били й постеля.

Всяка вечер, сълзите си крила

от проклета Божия повеля.

Мързелът добре си поживявал,

имал всичко без да заслужава.

Имането, той не оценявал,

взимал всичко дето му се дава.

Парадокс, но още е валиден,

с работа се само изгърбява.

За какво е Господ, нам обиден?

Има - който хич не заслужава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...