27 sept 2018, 19:07

Тъжна, но реална приказка

  Poesía
405 1 1

Мързелът и Работата били

на едни родители деца.

Те в едно корито са се мили,

но веднъж се случило това:

Трябвало водата да излеят,

да напълнят чистичка вода.

Проговорил в Мързела злодеят,

после взел си Хитрост за жена.

Работата била мълчалива,

съюзила се със Честността.

Те родили дъщеря красива.

ала с недостатък била тя.

Наследила ген, но бедна била,

дълговете били й постеля.

Всяка вечер, сълзите си крила

от проклета Божия повеля.

Мързелът добре си поживявал,

имал всичко без да заслужава.

Имането, той не оценявал,

взимал всичко дето му се дава.

Парадокс, но още е валиден,

с работа се само изгърбява.

За какво е Господ, нам обиден?

Има - който хич не заслужава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...