Тъжна песен...
Лежах си аз под звездите.
Ти дойде, показа ми красотите.
Обгърна ме с ръце.
Стопли моето сърце.
Но не, не беше така.
Аз стоях си сама.
И слушах таз песен тъжна.
Защо ли? Просто ми бе нужна.
Луната шепнеше.
А ти къде беше.
Да ми покажеш любовта.
Да завършим песента.
Но ти не дойде.
Да стоплиш моето сърце.
Да ме обгърнеш с ръце.
Само горещите сълзи ме стоплиха.
Дойде денят и те изчезнаха.
Накрая ти дойде...
Но не стопли моето сърце.
Думи отровни ми каза, сълзи закапаха.
И сякаш змия ухапа ме и паднах.
А ти изчезна там в безкрая.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариела Все права защищены