Кой ги пише тъй нещата.
та тормози ни сърцата,
богохулствам... туй го знам,
даже малко ме е срам,
но боли ме мен сърцето,
като виждам битието
на децата.
Мене плаче ми душата,
търси някаква отплата...
за нервиите ни разбити,
за сирачетата бездомни
(никой няма да ги помни)
тъжни мисли ме гризат,
що пък все да е назад.
(отзад).
© Христо Манчев Все права защищены