11 mar 2017, 20:49

Тъжна работа

  Poesía » Otra
414 0 3

Кой ги пише тъй нещата.
та тормози ни сърцата,
богохулствам... туй го знам,
даже малко ме е срам,
но боли ме мен сърцето,
като виждам битието

на децата.
Мене плаче ми душата,
търси някаква отплата...
за нервиите ни разбити,
за сирачетата бездомни
(никой няма да ги помни)
тъжни мисли ме гризат,
що пък все да е назад.

 

(отзад).

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Манчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • До болка откровен, както обикновено. Поздрави!
  • Ице,Ице,всичко на сърце си слагаш ти!В живота има неща непоправими,безконтролни и ужасяващи дори.Но когато няма обединение,няма и сила,която да бъде начало на някаква промяна.Знаеш..
  • Голямо ти е сърцето и плаче в теб детето...за останалите деца и за тяхните сърца...Поздрав!!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...