11 mar 2017, 20:49

Тъжна работа 

  Poesía » Otra
242 0 3

Кой ги пише тъй нещата.
та тормози ни сърцата,
богохулствам... туй го знам,
даже малко ме е срам,
но боли ме мен сърцето,
като виждам битието

на децата.
Мене плаче ми душата,
търси някаква отплата...
за нервиите ни разбити,
за сирачетата бездомни
(никой няма да ги помни)
тъжни мисли ме гризат,
що пък все да е назад.

 

(отзад).

© Христо Манчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • До болка откровен, както обикновено. Поздрави!
  • Ице,Ице,всичко на сърце си слагаш ти!В живота има неща непоправими,безконтролни и ужасяващи дори.Но когато няма обединение,няма и сила,която да бъде начало на някаква промяна.Знаеш..
  • Голямо ти е сърцето и плаче в теб детето...за останалите деца и за тяхните сърца...Поздрав!!!
Propuestas
: ??:??