24 сент. 2022 г., 08:20

Тъжна равносметка

433 1 3

Откакто свят светува, поверие битува,

че счупеното носи лош късмет.

Ламтежи и заблуди живота ни диктуват,

а стига ни едничък сал сънсет.

 

Изгубени в активи, във вещи, в авоари

се скитаме, блуждаем ден след ден.

Затрили съвестта си, загърбили мечтите,

на златния телец в подвластен плен.

 

И после... идва миг на равносметка!

На Бог дължимото да отдадем!

С угасващи сърца, заключени - в решетка,

имането отвъд не ще си занесем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златка Чардакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тони, Миночка, благодаря за топлите думи! Благодаря, че отново се спряхте при мен! Успешна и благодатна да е предстоящата седмица!
  • Хубав стих. Харесаха ми разсъжденията върху живота, за това, че голи идваме на този свят и голи си отиваме, само духовните ценности натрупани в душата, ще пренесем в отвъдното. Всичко друго е преходно! Поздравявам те, Злати!
  • Тъжна, но правилна е равносметката, Злати. Факт е, че нищо отвъд няма да вземем. Да живеем така, че да не съжаляваме. Поздравления за стиха!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...