Откакто свят светува, поверие битува,
че счупеното носи лош късмет.
Ламтежи и заблуди живота ни диктуват,
а стига ни едничък сал сънсет.
Изгубени в активи, във вещи, в авоари
се скитаме, блуждаем ден след ден.
Затрили съвестта си, загърбили мечтите,
на златния телец в подвластен плен.
И после... идва миг на равносметка!
На Бог дължимото да отдадем!
С угасващи сърца, заключени - в решетка,
имането отвъд не ще си занесем.