24 sept 2022, 8:20

Тъжна равносметка

  Poesía » Civil
427 1 3

Откакто свят светува, поверие битува,

че счупеното носи лош късмет.

Ламтежи и заблуди живота ни диктуват,

а стига ни едничък сал сънсет.

 

Изгубени в активи, във вещи, в авоари

се скитаме, блуждаем ден след ден.

Затрили съвестта си, загърбили мечтите,

на златния телец в подвластен плен.

 

И после... идва миг на равносметка!

На Бог дължимото да отдадем!

С угасващи сърца, заключени - в решетка,

имането отвъд не ще си занесем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Чардакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тони, Миночка, благодаря за топлите думи! Благодаря, че отново се спряхте при мен! Успешна и благодатна да е предстоящата седмица!
  • Хубав стих. Харесаха ми разсъжденията върху живота, за това, че голи идваме на този свят и голи си отиваме, само духовните ценности натрупани в душата, ще пренесем в отвъдното. Всичко друго е преходно! Поздравявам те, Злати!
  • Тъжна, но правилна е равносметката, Злати. Факт е, че нищо отвъд няма да вземем. Да живеем така, че да не съжаляваме. Поздравления за стиха!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...