24.09.2022 г., 8:20

Тъжна равносметка

423 1 3

Откакто свят светува, поверие битува,

че счупеното носи лош късмет.

Ламтежи и заблуди живота ни диктуват,

а стига ни едничък сал сънсет.

 

Изгубени в активи, във вещи, в авоари

се скитаме, блуждаем ден след ден.

Затрили съвестта си, загърбили мечтите,

на златния телец в подвластен плен.

 

И после... идва миг на равносметка!

На Бог дължимото да отдадем!

С угасващи сърца, заключени - в решетка,

имането отвъд не ще си занесем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тони, Миночка, благодаря за топлите думи! Благодаря, че отново се спряхте при мен! Успешна и благодатна да е предстоящата седмица!
  • Хубав стих. Харесаха ми разсъжденията върху живота, за това, че голи идваме на този свят и голи си отиваме, само духовните ценности натрупани в душата, ще пренесем в отвъдното. Всичко друго е преходно! Поздравявам те, Злати!
  • Тъжна, но правилна е равносметката, Злати. Факт е, че нищо отвъд няма да вземем. Да живеем така, че да не съжаляваме. Поздравления за стиха!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...