Тъжна равносметка
Прекалено много вече станахме
жени без нежност, кротост, мекота
мъже без смелост и без уважение
загубили и чест, и доброта
Къде остават хората без истина
без свойта радост, вяра в чудеса..
Къде научихме неволно да потискаме
потока на живота, лудостта?
Къде отива тихо красотата
изгубила душевност светлина
Защо така боли? Боли душата
изгубила тя вяра във света
Изгубена сама и без опора
в един объркан, кух, прояден свят
сред неизброимо множество от хора
за себе си сподиря смисъл тя
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Георгиева Все права защищены
