9 нояб. 2023 г., 14:59

Тъжна равносметка

1K 2 2

Прекалено много вече станахме

жени без нежност, кротост, мекота

мъже без смелост и без уважение

загубили и чест, и доброта

 

Къде остават хората без истина

без свойта радост, вяра в чудеса..

Къде научихме неволно да потискаме

потока на живота, лудостта?

 

Къде отива тихо красотата

изгубила душевност светлина

Защо така боли? Боли душата

изгубила тя вяра във света

 

Изгубена сама и без опора

в един объркан, кух, прояден свят

сред неизброимо множество от хора

за себе си сподиря смисъл тя

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Жени без нежност и мекота.но със силиконови устни и мъже без смелост и доброта.но за сметка на това на токчета.Доста объркан е света Роси....добре си го написала.Поздравления!😄
  • Сякаш чета своите мисли...
    Поздравявам те!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...