Тъжна равносметка
Прекалено много вече станахме
жени без нежност, кротост, мекота
мъже без смелост и без уважение
загубили и чест, и доброта
Къде остават хората без истина
без свойта радост, вяра в чудеса..
Къде научихме неволно да потискаме
потока на живота, лудостта?
Къде отива тихо красотата
изгубила душевност светлина
Защо така боли? Боли душата
изгубила тя вяра във света
Изгубена сама и без опора
в един объркан, кух, прояден свят
сред неизброимо множество от хора
за себе си сподиря смисъл тя
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Георгиева Всички права запазени
