Тъжна самотна и виновна

5 апр. 2013 г., 08:11

Поэзия » Любовная

559 0 1

Тъжна съм, времето като че ли спря,

изобщо не минават дните.

В мен сякаш нещо умря,

спътник са ми само дните.

Самотна съм и това ме изгаря,

в мен пламтят безброй пожари.

Сивотата на живота ми ме изгаря,

пред мен е завеса като от цигари.

Вина имам животът ми за да е такъв,

упреквам за това и своята съдба.

Обикнах несъзнателно един мъж,

а тя била забранена, любовта.

Да обичаш, значи и да страдаш,

не само има и щастливи дни.

Но от съдбата си не успах да избягам,

докато е време бягай ти!