Тъжна самотна и виновна
833
0
1
Тъжна съм, времето като че ли спря,
изобщо не минават дните.
В мен сякаш нещо умря,
спътник са ми само дните.
Самотна съм и това ме изгаря,
в мен пламтят безброй пожари.
Сивотата на живота ми ме изгаря,
пред мен е завеса като от цигари.
Вина имам животът ми за да е такъв,
упреквам за това и своята съдба.
Обикнах несъзнателно един мъж,
а тя била забранена, любовта.
Да обичаш, значи и да страдаш,
не само има и щастливи дни.
Но от съдбата си не успах да избягам,
докато е време бягай ти!
© Пролетното момиче All rights reserved.
