3 нояб. 2011 г., 20:59

Тъжна усмивка

1.2K 0 1

Усмихваш се! И знаеш!

Усмихваш се, така изглежда!

Но болка има в твоето сърце!

Усмихваш се, нали,

от кеф!

Усмихваш се напук!

Усмихваш  се, нали!

И знаеш, животът

труден е, боли!

Но с усмивка продължи!

С усмивката вървиш напред,

дори когато стъпката изглежда грешна.

Усмихни се ти и помисли!

Крачката трудна, тежка, невъзможна.

Но изглежда тъй ужасна,

само в съзнанието ти!

Всичко, което правиш,

с усмивка продължи,

сам в джунглата ще бродиш,

където и да си!

Но с усмивка винаги!

И ще знаеш, че нещата,

които построил си,

твои са! Твое дело са!

Без чужда помощ и намеса.

И ето, усмивката стои!

 

Тъжна усмивка.

И все пак блести.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Гюров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...