Nov 3, 2011, 8:59 PM

Тъжна усмивка

  Poetry » Other
1.2K 0 1

Усмихваш се! И знаеш!

Усмихваш се, така изглежда!

Но болка има в твоето сърце!

Усмихваш се, нали,

от кеф!

Усмихваш се напук!

Усмихваш  се, нали!

И знаеш, животът

труден е, боли!

Но с усмивка продължи!

С усмивката вървиш напред,

дори когато стъпката изглежда грешна.

Усмихни се ти и помисли!

Крачката трудна, тежка, невъзможна.

Но изглежда тъй ужасна,

само в съзнанието ти!

Всичко, което правиш,

с усмивка продължи,

сам в джунглата ще бродиш,

където и да си!

Но с усмивка винаги!

И ще знаеш, че нещата,

които построил си,

твои са! Твое дело са!

Без чужда помощ и намеса.

И ето, усмивката стои!

 

Тъжна усмивка.

И все пак блести.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Гюров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...