Тъжна зимна песен
Ледните вихри бездомни
бясно на воля летят.
Яростни, диви и злобни
кискат се, съскат – пищят.
Ниско по снежни пътеки
вият се змийки от сняг
и над прекършени вейки
носят се в шеметен бяг...
Стене отвънка на двора
старата бяла бреза -
сив и невзрачен простора
свил се в ледна мъгла.
Всяка надежда за пролет
с нежни, красиви цветя -
жажда и порив за полет
вече са празна мечта.
Само в сънища здрачни
буди се бледа мечта -
грее над хребети мрачни
ярка далечна звезда...
Там изгрява красива
руменолика зора -
палава, свежа, игрива,
в образ на нежна жена.
Розовобузест, сияен,
в ранния пролетен ден
с ласки от слънце погален
буди се цъфнал бадем...
Скоро сънят ми се свърши -
стреснат се будя в нощта.
Вятър пак клоните кърши,
всява в душата тъга.
Бялата зима студена
вечно ще тегне над мен.
Гасне в душата ранена
сетният пролетен блен...
© Христо Оджаков Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Изстрадано, силно, докосващо! Поздрав!
-
Харесах!
-
Благодаря Ви още веднъж ,може би действително имат някаква стойност стиховете ми , сам не мога да преценя .Затруднения имам с публикуването ,веч трети ден не мога да публикувам ,може би има някакви ограничения ,доколкото разбирам.
-
Не са бледи, нито скучни! Поезията не трябва да се чете мълчешком, тя трябва да се рецитира на глас. Бавно, тихо, с достатъчно дълги паузи между строфите . Сега започни да четеш. Усещаш ли звуковете? Усещаш ли как всяко "с" забива нож в и без това ранената душа и отваря широко вратата на зимата? Ако си го направил, ще разбереш колко силно въздействащо е стихотворението ти. Как монотонно-песенно звучи - като сън, като онова заспало извънвремие , което ни обхваща по време на депресия. Чудесно стихотворение, наистина!
-
Благода ви за красивите думи ,но стиховете са бледи и скучни .
с уважение Георгов. -
Страхотни рими! Много е красиво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
