Тъжна зимна песен
Ледните вихри бездомни
бясно на воля летят.
Яростни, диви и злобни
кискат се, съскат – пищят.
Ниско по снежни пътеки
вият се змийки от сняг
и над прекършени вейки
носят се в шеметен бяг...
Стене отвънка на двора
старата бяла бреза -
сив и невзрачен простора
свил се в ледна мъгла.
Всяка надежда за пролет
с нежни, красиви цветя -
жажда и порив за полет
вече са празна мечта.
Само в сънища здрачни
буди се бледа мечта -
грее над хребети мрачни
ярка далечна звезда...
Там изгрява красива
руменолика зора -
палава, свежа, игрива,
в образ на нежна жена.
Розовобузест, сияен,
в ранния пролетен ден
с ласки от слънце погален
буди се цъфнал бадем...
Скоро сънят ми се свърши -
стреснат се будя в нощта.
Вятър пак клоните кърши,
всява в душата тъга.
Бялата зима студена
вечно ще тегне над мен.
Гасне в душата ранена
сетният пролетен блен...
© Христо Оджаков All rights reserved.
