3 нояб. 2009 г., 00:15  

Тъжни мисли

3.5K 0 9

 

Дъжд ли капе от небето,

вятър ли ме бие в гръб? -

Мъка тегне на сърцето

и приижда студ и скръб.

 

По съдбата ми злочеста

спомени ме понесат

и напират мисли често -

колко е жесток светът!

 

Близките далеч от мен са.

За любимата тъжа.

Вий, приятели, къде сте

горестта да споделя?

 

Вятърът влече къдели,

нишки капките сноват, 

мълнии осиротели

с гръм зиг-загите тъачт!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво
  • Тъжно, но хубаво!
    Поздрав!
  • Радвам се, че прочетох и харесах...
    Благодаря!
  • Дениса,само заради теб следващите ми стихотворения, обещавам ти, ще бъдат лъчезарни и оптимистични.Трябва да правим живота си по-весел, макар и само с поезия. Благодаря ти за това, че ме четеш / аз тебе - също/ и че си в състояние да променяш света около теб.
    Поздрави!
  • Удоволствие е за мен да те чета, дори и тъжен. Хайде, излез вече от това състояние, а? Чете ми се нещо усмихнато от теб
    Поздрав!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...