3.11.2009 г., 0:15  

Тъжни мисли

3.5K 0 9

 

Дъжд ли капе от небето,

вятър ли ме бие в гръб? -

Мъка тегне на сърцето

и приижда студ и скръб.

 

По съдбата ми злочеста

спомени ме понесат

и напират мисли често -

колко е жесток светът!

 

Близките далеч от мен са.

За любимата тъжа.

Вий, приятели, къде сте

горестта да споделя?

 

Вятърът влече къдели,

нишки капките сноват, 

мълнии осиротели

с гръм зиг-загите тъачт!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво
  • Тъжно, но хубаво!
    Поздрав!
  • Радвам се, че прочетох и харесах...
    Благодаря!
  • Дениса,само заради теб следващите ми стихотворения, обещавам ти, ще бъдат лъчезарни и оптимистични.Трябва да правим живота си по-весел, макар и само с поезия. Благодаря ти за това, че ме четеш / аз тебе - също/ и че си в състояние да променяш света около теб.
    Поздрави!
  • Удоволствие е за мен да те чета, дори и тъжен. Хайде, излез вече от това състояние, а? Чете ми се нещо усмихнато от теб
    Поздрав!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...