21 янв. 2009 г., 13:19  

Признание

1K 0 18

Ти само с благи думи ме плени.

Поведе ме през стръмните пространства.

На гръб понесе моите вини,

за да изгрее първият ни празник.

 

Не вярвах във любовни чудеса.

Понякога се усъмнявах в Бога.

Но ти усети моята душа 

и аз до тебе вече всичко мога.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мария, Георги, благодаря ви.
    Трогната съм от вниманието ти, Ани.
    Много радост и добро настроение ви пожелавам!
  • Благодаря ти, Ели!

  • " Всичко е мигновено, всичко преминава,
    това, което премине, остава мило."
    Пушкин
    Не много поетичен превод обаче...
  • НЕКА БЪДЕ СВЕТЛИНА!
  • Много мъдри мисли споделихте с мен, Приятели.
    Благодаря ви за милото отношение.

    За тези, които не знаят, ще кажа, че съм в САЩ и отварям страницата 10 часа след вас. Затова закъснявам да чета стиховете ви, да коментирам и да отговарям.
    Пожелавам ви радост и успехи!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...