16 авг. 2017 г., 07:45

Тълпата

1.4K 2 0

В тълпа от стотици хиляди в унисон
идивидът се дави с безгласен стон.
Сред масата от тела, крясъци и страсти,
всичко автентично се разпръсква на части.

 

Тиранинът е влюбен в апелите на тълпата,
а тя му следва до всяка запетайка словата. 
Зловещият затворен кръг винаги завършва
с катаклизъм, който човешкия дух прекършва.

 

Щом тълпата над индивида надделее,
и своята прощална песен той не ще изпее.
Победено ли е от страха доверието човешко,
следва дори за тиранина бремето най-тежко. 

 

Пишат се оди и пеят се песни за герои,
за хора, които стоят зад идеалите свои
дори в лицето на разярената тълпа
не ще захвърлят те най-важното – своите слова.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...