В тълпа от стотици хиляди в унисон
идивидът се дави с безгласен стон.
Сред масата от тела, крясъци и страсти,
всичко автентично се разпръсква на части.

Тиранинът е влюбен в апелите на тълпата,
а тя му следва до всяка запетайка словата. 
Зловещият затворен кръг винаги завършва
с катаклизъм, който човешкия дух прекършва.

Щом тълпата над индивида надделее,
и своята прощална песен той не ще изпее.
Победено ли е от страха доверието човешко,
следва дори за тиранина бремето най-тежко. 

Пишат се оди и пеят се песни за герои,
за хора, които стоят зад идеалите свои
дори в лицето на разярената тълпа
не ще захвърлят те най-важното – своите слова.