30 авг. 2011 г., 13:32

Тъмна енергия*

1.6K 0 17

Светът по детски вдига се на пръсти,

за да покаже колко е пораснал,

нехае за забраните, чевръсто

посяга към поредната опасност.

 

Светът вечеря захарни заблуди,

с монитора споделя самотата,

заспива сутрин – някъде изгубен

сред мегабитите и светлината.

 

Светът живее себе си „на скорост”

и диша през портфейла си – дълбоко!

Сърцето му не може да говори –

компас, изгубил своята посока.

 

Светът не се нуждае от мечтите си,

продава ги през интернет – с реклама!

За всяко неизречено „Обичам те!”

светът си има точно оправдание.

 

Тиктака си, че още има време,

но паяжини висват, на забрава.

Безспорно: разширява се вселената,

щом гърбом всеки се отдалечава...

 

*Името “тъмната енергия” е дадено за все още необяснената сила, която отблъсква галактиките далеч една от друга, при ускоряващ ритъм и въпреки силата на гравитацията.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Гецова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колко интересни хора се отказаха оттук. А сайтът е уникален... можем само да се възхищаваме и радваме, че има българи като Админ. Нали знаете, че не хваля напразно...
  • Е, така е! Физика и нищо друго! Даже и в основата на нашите чувства е тя - преди химията!
  • Страхотен стих!
    Споделям напълно поантата!
  • "Светът живее себе си „на скорост”
    и диша през портфейла си – дълбоко!
    Сърцето му не може да говори –
    компас, изгубил своята посока.

    Светът не се нуждае от мечтите си,
    продава ги през интернет – с реклама!
    За всяко неизречено „Обичам те!”
    светът си има точно оправдание."

    Поздравления, Данче!
  • Харесах!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...