Светът по детски вдига се на пръсти,
за да покаже колко е пораснал,
нехае за забраните, чевръсто
посяга към поредната опасност.
Светът вечеря захарни заблуди,
с монитора споделя самотата,
заспива сутрин – някъде изгубен
сред мегабитите и светлината.
Светът живее себе си „на скорост”
и диша през портфейла си – дълбоко!
Сърцето му не може да говори –
компас, изгубил своята посока.
Светът не се нуждае от мечтите си,
продава ги през интернет – с реклама!
За всяко неизречено „Обичам те!”
светът си има точно оправдание.
Тиктака си, че още има време,
но паяжини висват, на забрава.
Безспорно: разширява се вселената,
щом гърбом всеки се отдалечава...
*Името “тъмната енергия” е дадено за все още необяснената сила, която отблъсква галактиките далеч една от друга, при ускоряващ ритъм и въпреки силата на гравитацията.
© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados