Светът по детски вдига се на пръсти,
за да покаже колко е пораснал,
нехае за забраните, чевръсто
посяга към поредната опасност.
Светът вечеря захарни заблуди,
с монитора споделя самотата,
заспива сутрин – някъде изгубен
сред мегабитите и светлината.
Светът живее себе си „на скорост”
и диша през портфейла си – дълбоко!
Сърцето му не може да говори –
компас, изгубил своята посока. ...