Тъмни картини
Тъмни, нощни картини,
обрисувани от нощното мастило,
в потъмнените сенки човешки,
красят стените черни, стеснени.
Насреща единствено лампата неизгасена
мъждукащо свети, в своята
жълта светлина, показваща ми всички
несигурни лица.
В погледите им намирам, тъмнина,
щом с тях настъпи деня.
Земята черна покривка е
на форми причудливи
в сенчестата ми страна, се появили.
Черните редове, намират своя край,
отмъкнати от собствения си безкрай.
Щом слънцето произнесе свойте слова,
прогонвайки гробната тишина
и отваряйки страницата на деня.
Нощта отмъква всички
простосмъртни часове
запълнени от кошмарни страхове.
Мастил
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Рашко Марков Все права защищены