Тъмни картини

Тъмни, нощни картини,

обрисувани от нощното мастило,

в потъмнените сенки човешки,

красят стените черни, стеснени.

Насреща единствено лампата неизгасена

мъждукащо свети, в своята

жълта светлина, показваща ми всички

несигурни лица.

В погледите им намирам, тъмнина,

щом с тях настъпи деня.

Земята черна покривка е

на форми причудливи

в сенчестата ми страна, се появили.

Черните редове, намират своя край,

отмъкнати от собствения си безкрай.

Щом слънцето произнесе свойте слова,

прогонвайки гробната тишина

и отваряйки страницата на деня.

Нощта отмъква всички

простосмъртни часове

запълнени от кошмарни страхове.

Мастил