Сред облаци от хорска злоба,

сред тъй жестоките тълпи

върви един човек самотен

и крие своите сълзи.

А блъскат го отвсякъде,

крещят му и не поглеждат

младия човек, а той самотен

и с въздишка очаква утрешния ден.

Но тъмнината все остава,

не иска да си иде тя

и сред тълпи и хорска злоба

остава само самота.

Не вижда никой сълзите в очите,

забързан в своя ден,

а младият човек остава

орисан, че родил се е слепец.